Приятелство

20 июн. 2013 г., 07:49

Поэзия » Другая

447 0 0

Когато вън е нощ и в небосвод неясен се изгубвам,
намираш ти отново моите очи.
Когато вън е пусто и в тишина тъгувам,
дочувам твоя глас как прелестно ехти.
От хиляди звезди една си ти, неповторима.
Изгряваща тъй ярко в небесата.
Приятелка добра, незабравима.
Изпълваща деня, нощта, душата! :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Приятелство

Искате да прочетете повече?

Предложения