20 июн. 2013 г., 07:49

Приятелство 

  Поэзия » Другая
419 0 0

Когато вън е нощ и в небосвод неясен се изгубвам,

намираш ти отново моите очи.

Когато вън е пусто и в тишина тъгувам,

дочувам твоя глас как прелестно ехти.

От хиляди звезди една си ти, неповторима.

Изгряваща тъй ярко в небесата.

Приятелка добра, незабравима.

Изпълваща деня, нощта, душата! :)

© Елис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??