Jun 20, 2013, 7:49 AM

Приятелство 

  Poetry » Other
420 0 0

Когато вън е нощ и в небосвод неясен се изгубвам,

намираш ти отново моите очи.

Когато вън е пусто и в тишина тъгувам,

дочувам твоя глас как прелестно ехти.

От хиляди звезди една си ти, неповторима.

Изгряваща тъй ярко в небесата.

Приятелка добра, незабравима.

Изпълваща деня, нощта, душата! :)

© Елис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??