20.06.2013 г., 7:49 ч.

Приятелство 

  Поезия » Друга
422 0 0

Когато вън е нощ и в небосвод неясен се изгубвам,

намираш ти отново моите очи.

Когато вън е пусто и в тишина тъгувам,

дочувам твоя глас как прелестно ехти.

От хиляди звезди една си ти, неповторима.

Изгряваща тъй ярко в небесата.

Приятелка добра, незабравима.

Изпълваща деня, нощта, душата! :)

© Елис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??