20.06.2013 г., 7:49 ч.

Приятелство 

  Поезия » Друга
450 0 0
Когато вън е нощ и в небосвод неясен се изгубвам,
намираш ти отново моите очи.
Когато вън е пусто и в тишина тъгувам,
дочувам твоя глас как прелестно ехти.
От хиляди звезди една си ти, неповторима.
Изгряваща тъй ярко в небесата.
Приятелка добра, незабравима.
Изпълваща деня, нощта, душата! :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елис Всички права запазени

Предложения
: ??:??