25 oct 2011, 16:28

Приятелство

  Poesía » Otra
1.1K 0 3


Приятелство


Защо, за бога, мит живее,

че приятелството е вечно,

че приятелите свързани са

во век и векови безконечно?


Пътеките, по които са вървели,

по тях следа ще има,

но за нея ще се сетят само

щом дойде истинската зима.


Приятелството отминава

като лодка или любовта,

за да напомня после

на преживяното за сладостта.


Раздялата - мъчителна и страшна,

често те поваля на легло,

а щом всичко свърши, се питаш:

"Как допуснах това зло?"


Дрогата приятелка ти става,

ако я допуснеш в своите мечти,

но що за приятелство е туй -

приятелство, от което те боли?

 

 

Написано на 05.VIII.2004г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...