25 oct 2011, 16:28

Приятелство

  Poesía » Otra
1.1K 0 3


Приятелство


Защо, за бога, мит живее,

че приятелството е вечно,

че приятелите свързани са

во век и векови безконечно?


Пътеките, по които са вървели,

по тях следа ще има,

но за нея ще се сетят само

щом дойде истинската зима.


Приятелството отминава

като лодка или любовта,

за да напомня после

на преживяното за сладостта.


Раздялата - мъчителна и страшна,

често те поваля на легло,

а щом всичко свърши, се питаш:

"Как допуснах това зло?"


Дрогата приятелка ти става,

ако я допуснеш в своите мечти,

но що за приятелство е туй -

приятелство, от което те боли?

 

 

Написано на 05.VIII.2004г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...