25.10.2011 г., 16:28

Приятелство

1.1K 0 3


Приятелство


Защо, за бога, мит живее,

че приятелството е вечно,

че приятелите свързани са

во век и векови безконечно?


Пътеките, по които са вървели,

по тях следа ще има,

но за нея ще се сетят само

щом дойде истинската зима.


Приятелството отминава

като лодка или любовта,

за да напомня после

на преживяното за сладостта.


Раздялата - мъчителна и страшна,

често те поваля на легло,

а щом всичко свърши, се питаш:

"Как допуснах това зло?"


Дрогата приятелка ти става,

ако я допуснеш в своите мечти,

но що за приятелство е туй -

приятелство, от което те боли?

 

 

Написано на 05.VIII.2004г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...