25.10.2011 г., 16:28

Приятелство

1.1K 0 3


Приятелство


Защо, за бога, мит живее,

че приятелството е вечно,

че приятелите свързани са

во век и векови безконечно?


Пътеките, по които са вървели,

по тях следа ще има,

но за нея ще се сетят само

щом дойде истинската зима.


Приятелството отминава

като лодка или любовта,

за да напомня после

на преживяното за сладостта.


Раздялата - мъчителна и страшна,

често те поваля на легло,

а щом всичко свърши, се питаш:

"Как допуснах това зло?"


Дрогата приятелка ти става,

ако я допуснеш в своите мечти,

но що за приятелство е туй -

приятелство, от което те боли?

 

 

Написано на 05.VIII.2004г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...