Oct 25, 2011, 4:28 PM

Приятелство

  Poetry » Other
1.1K 0 3


Приятелство


Защо, за бога, мит живее,

че приятелството е вечно,

че приятелите свързани са

во век и векови безконечно?


Пътеките, по които са вървели,

по тях следа ще има,

но за нея ще се сетят само

щом дойде истинската зима.


Приятелството отминава

като лодка или любовта,

за да напомня после

на преживяното за сладостта.


Раздялата - мъчителна и страшна,

често те поваля на легло,

а щом всичко свърши, се питаш:

"Как допуснах това зло?"


Дрогата приятелка ти става,

ако я допуснеш в своите мечти,

но що за приятелство е туй -

приятелство, от което те боли?

 

 

Написано на 05.VIII.2004г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...