7 sept 2017, 11:18

Приятелство

  Poesía » Otra
411 0 2

Приятелството често е поставяно,
под ударите тежки на съдбата,
която с фалш и зло замярва го,
на ринга на живота го подмята.

Приятелството злато е голямо,
крехко и ранимо малко птиче,
на трона отдавна седна измамата,
и птичето знае, че не го обичаш.

Дъжд вали, но то е под чадъра.
Със ситни стъпки локвите прескача.
Бавно се движи, без да бърза,
очите му са мокри, но не плаче.

Приятелството – то е под чадъра.
Чадърът – просто общо нещо,
което двама души трансформира,
и подтиква злото да разкриват и убиват.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Димитър Драганов – 26.08.17 г.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Божидар! Винаги трябва да вярваме. Понякога най-малките моменти раждат незабравими спомени.
  • Много емоционално стихотворение, приятелю! Ах, тази дума! Дано всеки намери истинския приятел, сред тълпата от използвачи. Защото още се намират такива, само трябва да вярваш до последно. Поздрави, Митко!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...