7 сент. 2017 г., 11:18

Приятелство

415 0 2

Приятелството често е поставяно,
под ударите тежки на съдбата,
която с фалш и зло замярва го,
на ринга на живота го подмята.

Приятелството злато е голямо,
крехко и ранимо малко птиче,
на трона отдавна седна измамата,
и птичето знае, че не го обичаш.

Дъжд вали, но то е под чадъра.
Със ситни стъпки локвите прескача.
Бавно се движи, без да бърза,
очите му са мокри, но не плаче.

Приятелството – то е под чадъра.
Чадърът – просто общо нещо,
което двама души трансформира,
и подтиква злото да разкриват и убиват.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Димитър Драганов – 26.08.17 г.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Божидар! Винаги трябва да вярваме. Понякога най-малките моменти раждат незабравими спомени.
  • Много емоционално стихотворение, приятелю! Ах, тази дума! Дано всеки намери истинския приятел, сред тълпата от използвачи. Защото още се намират такива, само трябва да вярваш до последно. Поздрави, Митко!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...