Бъди със други.
Много. Всякак.
Дори с онези,
на които
трудно се прилича.
Налей си сто.
Разбъркай крясъка
от устните
със прямота
в несдъвканата утрин.
Прехапвам мисълта.
Преглъщам.
Не искам.
Може и да е...
Но пак е бягство.
И не е.
Премигване назаем.
Приятелство
със привилегии.
Където „обич"
прекалено силно е.
Където само нощите
не стигат...
Бъди и с нея.
Видях.
Взриви се във очите ти
до миг.
И беше топла.
Беше.
Полепваща. Узряла. Искаща.
Поредна
като всяка истина.
Върни се късно.
Не след време-длан.
И не в следите ми.
Когато късното е онзи белег,
след първо падане за другия.
Върни се.
Да зная - имала съм, имам.
И после ме пусни.
Пусни ме да си ида... недоимана.
© Киара Todos los derechos reservados