May 22, 2008, 8:09 PM

Приятелство с привилегии

  Poetry
1K 0 13

Бъди със други.
Много. Всякак.
Дори  с онези,
на които
трудно се прилича.
Налей си сто.
Разбъркай крясъка
от устните
със прямота
в несдъвканата утрин.
Прехапвам мисълта.
Преглъщам.
Не искам.
Може и да е...
Но пак  е бягство.
И не е.
Премигване назаем.
Приятелство
със привилегии.
Където „обич"
прекалено силно е.
Където само нощите
не стигат...
Бъди и с нея.
Видях.
Взриви се във очите ти
до миг.
И беше топла.
Беше.
Полепваща. Узряла. Искаща.
Поредна
като всяка истина.
Върни се късно.
Не след време-длан.
И не в следите ми.
Когато късното е онзи белег,
след първо падане за другия.
Върни се.
Да зная - имала съм, имам.
И после ме пусни.
Пусни ме да си ида... недоимана.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...