Приятели бяхме в началото…
после станахме по-близки.
Близки до толкова, че се влюбих във теб.
Приятели искаш да бъдем и сега,
но кажи ми, как да забравя тези чувства,
как да забравя любовта?!
Приятелите са всичко, така е,
но ти бе нещо повече от това
и искаш от мен да се държа
сякаш никога не е било така…
Не мога… разбери ме,
не мога да бъда безразлична.
Как да изтрия от паметта си
дните, в които бяхме близки?!
Спомените ми бяха всичко,
с тях градих планове за бъдеще,
а сега всичко това рухна
и то само с една твоя дума.
Как да бъда безразлична,
когато любовта отвътре ме изгаря –
тя нито за миг не се е променила
от нощта, в която ме целуна.
А помниш ли тази целувка -
колко плаха бе тя
и как бързо след това прерасна
в една страстно изживяна мечта?!
Помниш ли как ме гледаше, с очи, пълни с любов -
къде изчезна този поглед и
нуждата да започнем нов живот?!
Къде е твоето обичам те,
когато се нуждая от него сега?!
Уви, няма отговор, а само тиха самота.
Да, ние сме приятели – аз не мога да ти обърна гръб,
но сърцето ми винаги ще знае, че ти си ми повече от приятел скъп!!!
05.07.2010 г.
© Александра Василева Todos los derechos reservados