Jul 9, 2010, 10:13 PM

Приятелството е любов

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Приятели бяхме в началото…

после станахме по-близки.

Близки до толкова, че се влюбих във теб.

Приятели искаш да бъдем и сега,

но кажи ми, как да забравя тези чувства,

как да забравя любовта?!

Приятелите са всичко, така е,

но ти бе нещо повече от това

и искаш от мен да се държа

сякаш никога не е било така…

Не мога… разбери ме,

не мога да бъда безразлична.

Как да изтрия от паметта си

дните, в които бяхме близки?!

Спомените ми бяха всичко,

с тях градих планове за бъдеще,

а сега всичко това рухна

и то само с една твоя дума.

Как да бъда безразлична,

когато любовта отвътре ме изгаря –

тя нито за миг не се е променила

от нощта, в която ме целуна.

А помниш ли тази целувка -

колко плаха бе тя

и как бързо след това прерасна

в една страстно изживяна мечта?!

Помниш ли как ме гледаше, с очи, пълни с любов -

къде изчезна този поглед и

нуждата да започнем нов живот?!

Къде е твоето обичам те,

когато се нуждая от него сега?!

Уви, няма отговор, а само тиха самота.

Да, ние сме приятели – аз не мога да ти обърна гръб,

но сърцето ми винаги ще знае, че ти си ми повече от приятел скъп!!!

 

                                                                                                            05.07.2010 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...