9.07.2010 г., 22:13

Приятелството е любов

1.1K 0 0

Приятели бяхме в началото…

после станахме по-близки.

Близки до толкова, че се влюбих във теб.

Приятели искаш да бъдем и сега,

но кажи ми, как да забравя тези чувства,

как да забравя любовта?!

Приятелите са всичко, така е,

но ти бе нещо повече от това

и искаш от мен да се държа

сякаш никога не е било така…

Не мога… разбери ме,

не мога да бъда безразлична.

Как да изтрия от паметта си

дните, в които бяхме близки?!

Спомените ми бяха всичко,

с тях градих планове за бъдеще,

а сега всичко това рухна

и то само с една твоя дума.

Как да бъда безразлична,

когато любовта отвътре ме изгаря –

тя нито за миг не се е променила

от нощта, в която ме целуна.

А помниш ли тази целувка -

колко плаха бе тя

и как бързо след това прерасна

в една страстно изживяна мечта?!

Помниш ли как ме гледаше, с очи, пълни с любов -

къде изчезна този поглед и

нуждата да започнем нов живот?!

Къде е твоето обичам те,

когато се нуждая от него сега?!

Уви, няма отговор, а само тиха самота.

Да, ние сме приятели – аз не мога да ти обърна гръб,

но сърцето ми винаги ще знае, че ти си ми повече от приятел скъп!!!

 

                                                                                                            05.07.2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...