9.07.2010 г., 22:13

Приятелството е любов

1.1K 0 0

Приятели бяхме в началото…

после станахме по-близки.

Близки до толкова, че се влюбих във теб.

Приятели искаш да бъдем и сега,

но кажи ми, как да забравя тези чувства,

как да забравя любовта?!

Приятелите са всичко, така е,

но ти бе нещо повече от това

и искаш от мен да се държа

сякаш никога не е било така…

Не мога… разбери ме,

не мога да бъда безразлична.

Как да изтрия от паметта си

дните, в които бяхме близки?!

Спомените ми бяха всичко,

с тях градих планове за бъдеще,

а сега всичко това рухна

и то само с една твоя дума.

Как да бъда безразлична,

когато любовта отвътре ме изгаря –

тя нито за миг не се е променила

от нощта, в която ме целуна.

А помниш ли тази целувка -

колко плаха бе тя

и как бързо след това прерасна

в една страстно изживяна мечта?!

Помниш ли как ме гледаше, с очи, пълни с любов -

къде изчезна този поглед и

нуждата да започнем нов живот?!

Къде е твоето обичам те,

когато се нуждая от него сега?!

Уви, няма отговор, а само тиха самота.

Да, ние сме приятели – аз не мога да ти обърна гръб,

но сърцето ми винаги ще знае, че ти си ми повече от приятел скъп!!!

 

                                                                                                            05.07.2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...