Приятели бяхме в началото…

после станахме по-близки.

Близки до толкова, че се влюбих във теб.

Приятели искаш да бъдем и сега,

но кажи ми, как да забравя тези чувства,

как да забравя любовта?!

Приятелите са всичко, така е,

но ти бе нещо повече от това

и искаш от мен да се държа

сякаш никога не е било така…

Не мога… разбери ме,

не мога да бъда безразлична.

Как да изтрия от паметта си

дните, в които бяхме близки?!

Спомените ми бяха всичко,

с тях градих планове за бъдеще,

а сега всичко това рухна

и то само с една твоя дума.

Как да бъда безразлична,

когато любовта отвътре ме изгаря –

тя нито за миг не се е променила

от нощта, в която ме целуна.

А помниш ли тази целувка -

колко плаха бе тя

и как бързо след това прерасна

в една страстно изживяна мечта?!

Помниш ли как ме гледаше, с очи, пълни с любов -

къде изчезна този поглед и

нуждата да започнем нов живот?!

Къде е твоето обичам те,

когато се нуждая от него сега?!

Уви, няма отговор, а само тиха самота.

Да, ние сме приятели – аз не мога да ти обърна гръб,

но сърцето ми винаги ще знае, че ти си ми повече от приятел скъп!!!

                                                                                                            05.07.2010 г.