9 июл. 2010 г., 22:13

Приятелството е любов

1.1K 0 0

Приятели бяхме в началото…

после станахме по-близки.

Близки до толкова, че се влюбих във теб.

Приятели искаш да бъдем и сега,

но кажи ми, как да забравя тези чувства,

как да забравя любовта?!

Приятелите са всичко, така е,

но ти бе нещо повече от това

и искаш от мен да се държа

сякаш никога не е било така…

Не мога… разбери ме,

не мога да бъда безразлична.

Как да изтрия от паметта си

дните, в които бяхме близки?!

Спомените ми бяха всичко,

с тях градих планове за бъдеще,

а сега всичко това рухна

и то само с една твоя дума.

Как да бъда безразлична,

когато любовта отвътре ме изгаря –

тя нито за миг не се е променила

от нощта, в която ме целуна.

А помниш ли тази целувка -

колко плаха бе тя

и как бързо след това прерасна

в една страстно изживяна мечта?!

Помниш ли как ме гледаше, с очи, пълни с любов -

къде изчезна този поглед и

нуждата да започнем нов живот?!

Къде е твоето обичам те,

когато се нуждая от него сега?!

Уви, няма отговор, а само тиха самота.

Да, ние сме приятели – аз не мога да ти обърна гръб,

но сърцето ми винаги ще знае, че ти си ми повече от приятел скъп!!!

 

                                                                                                            05.07.2010 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...