8 abr 2014, 20:46

Приятелят с целунато перо

  Poesía » Otra
979 0 10

ПРИЯТЕЛЯТ С ЦЕЛУНАТО ПЕРО

 

               На Николай Дялков - Bohem


 

Един приятел книжка подари ми
и с нея ме направи по-богат.
Познат ми е от няколко години,
а вече го усещам като брат.
 
Спечели ме с човешката си скромност,
с вродената си дарба да твори
лирично, с поетична отговорност –
еднакво и да радва, и крепи.
 
И аз пописвам – стихчета, поеми –
когато ме споходи самота,
но като него, дявол да го вземе,
не мога да създавам красота.
 
А той умее тайно да дарява
спокойствие в забързания ден,
с премерената в думите жарава –
жадувана от всички и от мен.
 
Далече е, но зная – той живее
и по е твърд от нерушима сплав –
доброто да открие и възпее,
светът ни да е чист, и да е здрав.
 
С целунато перо душите мие,
помилвани ги тласка към възход,
а аз мечтая всеки да открие
приятелство такова – до живот!
 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Гъдев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...