8.04.2014 г., 20:46

Приятелят с целунато перо

974 0 10

ПРИЯТЕЛЯТ С ЦЕЛУНАТО ПЕРО

 

               На Николай Дялков - Bohem


 

Един приятел книжка подари ми
и с нея ме направи по-богат.
Познат ми е от няколко години,
а вече го усещам като брат.
 
Спечели ме с човешката си скромност,
с вродената си дарба да твори
лирично, с поетична отговорност –
еднакво и да радва, и крепи.
 
И аз пописвам – стихчета, поеми –
когато ме споходи самота,
но като него, дявол да го вземе,
не мога да създавам красота.
 
А той умее тайно да дарява
спокойствие в забързания ден,
с премерената в думите жарава –
жадувана от всички и от мен.
 
Далече е, но зная – той живее
и по е твърд от нерушима сплав –
доброто да открие и възпее,
светът ни да е чист, и да е здрав.
 
С целунато перо душите мие,
помилвани ги тласка към възход,
а аз мечтая всеки да открие
приятелство такова – до живот!
 



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Гъдев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...