8 апр. 2014 г., 20:46

Приятелят с целунато перо

973 0 10

ПРИЯТЕЛЯТ С ЦЕЛУНАТО ПЕРО

 

               На Николай Дялков - Bohem


 

Един приятел книжка подари ми
и с нея ме направи по-богат.
Познат ми е от няколко години,
а вече го усещам като брат.
 
Спечели ме с човешката си скромност,
с вродената си дарба да твори
лирично, с поетична отговорност –
еднакво и да радва, и крепи.
 
И аз пописвам – стихчета, поеми –
когато ме споходи самота,
но като него, дявол да го вземе,
не мога да създавам красота.
 
А той умее тайно да дарява
спокойствие в забързания ден,
с премерената в думите жарава –
жадувана от всички и от мен.
 
Далече е, но зная – той живее
и по е твърд от нерушима сплав –
доброто да открие и възпее,
светът ни да е чист, и да е здрав.
 
С целунато перо душите мие,
помилвани ги тласка към възход,
а аз мечтая всеки да открие
приятелство такова – до живот!
 



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Гъдев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...