Приятелю
П Р И Я Т Е Л Ю
на Димитър Барев
Приятелю, на гроба, още пресен,
оставям пламъци от полски мак
и от бутилката, от Пловдив чак донесена,
в пръстта отливам струйчица коняк.
Приятелю, лежиш във чернозема,
наблизо някъде прибой шуми,
пръстта изпръхна от коняка напоена,
а мъката в сърцето загнезди...
Приятелю, защо смъртта те грабна,
та ти живял бе само четвърт век
и твоята мечта съвсем пропадна
- със гордост да се наречеш ЧОВЕК.
Приятелю, ще тръгвам - стана късно,
разплаках се съвсем като хлапак...
Отивам, но със себе си ще взема
от тази пръст със мирис на коняк.
© Ангел Хаджипопгеоргие Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много тъжно стихотворение, но много истинско и докосващо!Поздрави!
-
Много е силно даже, много тъжен стих и много хубав, истинска болка го е родила. Съжалявам за загубата, ужасно е, но сме безсилни срещу това, все пак той живее в този стих!
-
Не бих го нарекъл силно.
Не е лошо написано. Съжалявам за приятеля ти. -
Силно...
Поклон! -
Много е силно.
-
Жалко за младостта и мечтите на приятеля ти.
Приятелите си отиват:
Разпръскват се в безброй посоки,
макар да са били дълбоки
след тях следите се изстриват.
........................
Трева пътеките покрива:
не ще се върнат те обратно,
естествено е и понятно -
един ден всичко си отива.
Кр.Тенев
Понякога тоя ден идва неочаквано, прекалено рано... -
Натъжи ме!
-
Въпреки че този стил се води "некроложен", харесах, докосваш....
-
Наказа ме за моите приятели, които си отидоха без време, а аз не ги възкресих дори с непрентциозен стих. Благодаря ти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
