Приятелю
П Р И Я Т Е Л Ю
на Димитър Барев
Приятелю, на гроба, още пресен,
оставям пламъци от полски мак
и от бутилката, от Пловдив чак донесена,
в пръстта отливам струйчица коняк.
Приятелю, лежиш във чернозема,
наблизо някъде прибой шуми,
пръстта изпръхна от коняка напоена,
а мъката в сърцето загнезди...
Приятелю, защо смъртта те грабна,
та ти живял бе само четвърт век
и твоята мечта съвсем пропадна
- със гордост да се наречеш ЧОВЕК.
Приятелю, ще тръгвам - стана късно,
разплаках се съвсем като хлапак...
Отивам, но със себе си ще взема
от тази пръст със мирис на коняк.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Хаджипопгеоргие Всички права запазени
