Приятелю
П Р И Я Т Е Л Ю
на Димитър Барев
Приятелю, на гроба, още пресен,
оставям пламъци от полски мак
и от бутилката, от Пловдив чак донесена,
в пръстта отливам струйчица коняк.
Приятелю, лежиш във чернозема,
наблизо някъде прибой шуми,
пръстта изпръхна от коняка напоена,
а мъката в сърцето загнезди...
Приятелю, защо смъртта те грабна,
та ти живял бе само четвърт век
и твоята мечта съвсем пропадна
- със гордост да се наречеш ЧОВЕК.
Приятелю, ще тръгвам - стана късно,
разплаках се съвсем като хлапак...
Отивам, но със себе си ще взема
от тази пръст със мирис на коняк.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Хаджипопгеоргие Все права защищены
