5 abr 2013, 9:42

Приятелю

  Poesía
1.7K 0 5

Не ме поглеждай косо,

приятелю от вчерашния ми живот.

Брегът безплоден ти оставих -

на заминаване!

Не никне нищо там.

Денят безхлебен ти оставих -

на заминаване.

Че може ли да има хляб,

когато клекнала лъжата

в равния ни ден стои на твоята врата,

посреща ме с усмивка,

разтваря длани и ме прегръща?

И вчерашния ден оставих -

на заминаване,

че може ли да има утре, когато вчера няма?

Със себе си вървя,

през своя ден,

към свойто утро -

това си взех. И повече не искам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...