5 abr 2013, 9:42

Приятелю

  Poesía
1.7K 0 5

Не ме поглеждай косо,

приятелю от вчерашния ми живот.

Брегът безплоден ти оставих -

на заминаване!

Не никне нищо там.

Денят безхлебен ти оставих -

на заминаване.

Че може ли да има хляб,

когато клекнала лъжата

в равния ни ден стои на твоята врата,

посреща ме с усмивка,

разтваря длани и ме прегръща?

И вчерашния ден оставих -

на заминаване,

че може ли да има утре, когато вчера няма?

Със себе си вървя,

през своя ден,

към свойто утро -

това си взех. И повече не искам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...