5 abr 2013, 9:42

Приятелю

  Poesía
1.7K 0 5

Не ме поглеждай косо,

приятелю от вчерашния ми живот.

Брегът безплоден ти оставих -

на заминаване!

Не никне нищо там.

Денят безхлебен ти оставих -

на заминаване.

Че може ли да има хляб,

когато клекнала лъжата

в равния ни ден стои на твоята врата,

посреща ме с усмивка,

разтваря длани и ме прегръща?

И вчерашния ден оставих -

на заминаване,

че може ли да има утре, когато вчера няма?

Със себе си вървя,

през своя ден,

към свойто утро -

това си взех. И повече не искам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...