Apr 5, 2013, 9:42 AM

Приятелю

  Poetry
1.7K 0 5

Не ме поглеждай косо,

приятелю от вчерашния ми живот.

Брегът безплоден ти оставих -

на заминаване!

Не никне нищо там.

Денят безхлебен ти оставих -

на заминаване.

Че може ли да има хляб,

когато клекнала лъжата

в равния ни ден стои на твоята врата,

посреща ме с усмивка,

разтваря длани и ме прегръща?

И вчерашния ден оставих -

на заминаване,

че може ли да има утре, когато вчера няма?

Със себе си вървя,

през своя ден,

към свойто утро -

това си взех. И повече не искам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...