Приятелю
Не ме поглеждай косо,
приятелю от вчерашния ми живот.
Брегът безплоден ти оставих -
на заминаване!
Не никне нищо там.
Денят безхлебен ти оставих -
на заминаване.
Че може ли да има хляб,
когато клекнала лъжата
в равния ни ден стои на твоята врата,
посреща ме с усмивка,
разтваря длани и ме прегръща?
И вчерашния ден оставих -
на заминаване,
че може ли да има утре, когато вчера няма?
Със себе си вървя,
през своя ден,
към свойто утро -
това си взех. И повече не искам.
© Мая Тинчева All rights reserved.
!!
