Приятелю

Рев на море и бели пътеки
суров живот и пътища не леки.
Сърцето тревожно за тебе тъгува
душата ми ранена все още бленува.

Тишина и пътека извървяна
радвам се на стихове и съм засмяна.
Сили ми даваш, живота обичам
приятелю скъпи аз те наричам.

И тръпна изрекла думите
мислите споделям само с дните
и ако разбереш, че те са за радост
да топлят сърцето, да бъдат святост.

шуми море, не блъскай вълните в сърцето,
искам щастие, искам спомен озарил лицето.
Спокоен бъди, приятелю, и помисли си,
колко радост, че щастие с твоите думи дарил си.