16 авг. 2018 г., 01:04

Приятелю

422 0 0

Приятелю

 

Рев на море и бели пътеки
суров живот и пътища не леки.
Сърцето тревожно за тебе тъгува
душата ми ранена все още бленува.

Тишина и пътека извървяна
радвам се на стихове и съм засмяна.
Сили ми даваш, живота обичам
приятелю скъпи аз те наричам.

И тръпна изрекла думите
мислите споделям само с дните
и ако разбереш, че те са за радост
да топлят сърцето, да бъдат святост.

шуми море, не блъскай вълните в сърцето,
искам щастие, искам спомен озарил лицето.
Спокоен бъди, приятелю, и помисли си,
колко радост, че щастие с твоите думи дарил си.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...