16.08.2018 г., 1:04

Приятелю

419 0 0

Приятелю

 

Рев на море и бели пътеки
суров живот и пътища не леки.
Сърцето тревожно за тебе тъгува
душата ми ранена все още бленува.

Тишина и пътека извървяна
радвам се на стихове и съм засмяна.
Сили ми даваш, живота обичам
приятелю скъпи аз те наричам.

И тръпна изрекла думите
мислите споделям само с дните
и ако разбереш, че те са за радост
да топлят сърцето, да бъдат святост.

шуми море, не блъскай вълните в сърцето,
искам щастие, искам спомен озарил лицето.
Спокоен бъди, приятелю, и помисли си,
колко радост, че щастие с твоите думи дарил си.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...