female_sg (Боряна)
103 1295
13 may 2011, 0:39

Приятелю 

  Poesía » Filosófica
791 0 3

 

Приятелю  

                  

Ако се изгуби на трошички

в този гладен до Накъсването Свят,

своята правдивост не търси,

когато сам-самичък храниш Звяр.

 

Когато часовниците те презират,

а ти зацъкал си със тях,

от всички ти се най-преструваш,

молещ Тишина за знак.


И не трябва да е болка за умиране,

да бъдеш прям и да сгрешиш,

но умираш ли след всяко раждане,

недей вини живота без живец.

 

Когато формата ти за обичане,

съблечена на ъгъла стои,

дъждът  не служи за обличане,

студен с теб ще помълчи.

 

Останеш ли разкъсан до отсъствие

на всяка мяра, съд или вина.     

Приятелю, най-горкото назакание -

от душа да храниш Слепота.

       12 май 2011г.

 

 

пп: предстои редакция, но бих се радвала на отзиви и насоки за преработка.

 

© Боряна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Именно Запрян, защото е много тежко проглеждането дори и за малките неща и грешки, за това ми се искаше да е наистина разбираема поезията точно тук; за това и ви помолих за обратна връзка. Мислила съм над всеки ред и почти всяка дума; притесняваха ме повторението на еднакви думи, но съм щастлива, че съм разбрана от вас!
    Благодаря на sandrabojkova (Сандра Божкова), oksimoron (Пиерлуиджи Казираги),ZAPP (Запрян Колев), silvina84 (Силви ) за помоща и споделеността!
  • Идеята е много добра- за човшката същност, която затънала в грешки безброй, търси магическо спасение без болка и изкупление.Поздрав!Дано не съм се заблудил?
  • в студено с теб ще помълчи...знам ли и аз...Прекрасно е!
Propuestas
: ??:??