13 may 2011, 0:39

Приятелю

1.1K 0 3

 

Приятелю  

                  

Ако се изгуби на трошички

в този гладен до Накъсването Свят,

своята правдивост не търси,

когато сам-самичък храниш Звяр.

 

Когато часовниците те презират,

а ти зацъкал си със тях,

от всички ти се най-преструваш,

молещ Тишина за знак.


И не трябва да е болка за умиране,

да бъдеш прям и да сгрешиш,

но умираш ли след всяко раждане,

недей вини живота без живец.

 

Когато формата ти за обичане,

съблечена на ъгъла стои,

дъждът  не служи за обличане,

студен с теб ще помълчи.

 

Останеш ли разкъсан до отсъствие

на всяка мяра, съд или вина.     

Приятелю, най-горкото назакание -

от душа да храниш Слепота.

       12 май 2011г.

 

 

пп: предстои редакция, но бих се радвала на отзиви и насоки за преработка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Именно Запрян, защото е много тежко проглеждането дори и за малките неща и грешки, за това ми се искаше да е наистина разбираема поезията точно тук; за това и ви помолих за обратна връзка. Мислила съм над всеки ред и почти всяка дума; притесняваха ме повторението на еднакви думи, но съм щастлива, че съм разбрана от вас!
    Благодаря на sandrabojkova (Сандра Божкова), oksimoron (Пиерлуиджи Казираги),ZAPP (Запрян Колев), silvina84 (Силви ) за помоща и споделеността!
  • Идеята е много добра- за човшката същност, която затънала в грешки безброй, търси магическо спасение без болка и изкупление.Поздрав!Дано не съм се заблудил?
  • в студено с теб ще помълчи...знам ли и аз...Прекрасно е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....