Приятелю
Приятелю
Ако се изгуби на трошички
в този гладен до Накъсването Свят,
своята правдивост не търси,
когато сам-самичък храниш Звяр.
Когато часовниците те презират,
а ти зацъкал си със тях,
от всички ти се най-преструваш,
молещ Тишина за знак.
И не трябва да е болка за умиране,
да бъдеш прям и да сгрешиш,
но умираш ли след всяко раждане,
недей вини живота без живец.
Когато формата ти за обичане,
съблечена на ъгъла стои,
дъждът не служи за обличане,
студен с теб ще помълчи.
Останеш ли разкъсан до отсъствие
на всяка мяра, съд или вина.
Приятелю, най-горкото назакание -
от душа да храниш Слепота.
12 май 2011г.
пп: предстои редакция, но бих се радвала на отзиви и насоки за преработка.
© Боряна All rights reserved.
