14 ene 2008, 12:34

Приюти ме

  Poesía
749 0 18
Приюти ме
в топлата си пазва,
там, където глухарчето цъфти.
Загърни ме
с обичните си длани,
в  дъхавите си треви.
Залюлей ме
с песенни желания,
във очите със синева.
Докосни ме
с пъстроцветните видения.
Мое лято, моя слънчева мечта!

Разлюляна
от мечти и песни.
Скрила
във очите си звезди.
Все при теб
се връщам, лято мило.
Още нося твоите искри.
И разпалвам
твоята жарава.
В мислите
те нося всеки ден.
С теб пречиствам се
във светлината,
дето пазиш в сънищата си за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...