14.01.2008 г., 12:34

Приюти ме

741 0 18
Приюти ме
в топлата си пазва,
там, където глухарчето цъфти.
Загърни ме
с обичните си длани,
в  дъхавите си треви.
Залюлей ме
с песенни желания,
във очите със синева.
Докосни ме
с пъстроцветните видения.
Мое лято, моя слънчева мечта!

Разлюляна
от мечти и песни.
Скрила
във очите си звезди.
Все при теб
се връщам, лято мило.
Още нося твоите искри.
И разпалвам
твоята жарава.
В мислите
те нося всеки ден.
С теб пречиствам се
във светлината,
дето пазиш в сънищата си за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...