14 jun 2020, 0:33  

Приюти ме

1.7K 1 0

Приюти ме в нашето лято 

Да тичам на воля в страстта 

Да бъда аз птичка, която 

Полита към тебе в нощта. 

 

Не мога да чакам други сезони

В студеното няма как да летя

От изток слънцето рано

Мене посреща със сълзи обляно.

 

Ако някога си тръгнеш, ще съм ,,цяла,, 

А болката в мене заживяла

Ще пише с вик най-бурни стихове

За всички други ще съм няма. 

 

Как ли ще те пусна да си идеш?

Та аз със тебе съм се сляла

За безумната, неудържима сага

Не съществува тъй наречена Раздяла!

 

юни 2020 год. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....