Приюти ме в нашето лято
Да тичам на воля в страстта
Да бъда аз птичка, която
Полита към тебе в нощта.
Не мога да чакам други сезони
В студеното няма как да летя
От изток слънцето рано
Мене посреща със сълзи обляно.
Ако някога си тръгнеш, ще съм ,,цяла,,
А болката в мене заживяла
Ще пише с вик най-бурни стихове
За всички други ще съм няма.
Как ли ще те пусна да си идеш?
Та аз със тебе съм се сляла
За безумната, неудържима сага
Не съществува тъй наречена Раздяла!
юни 2020 год.
© Мария Николова Todos los derechos reservados