Jun 14, 2020, 12:33 AM  

Приюти ме

  Poetry » Love
1.7K 1 0

Приюти ме в нашето лято 

Да тичам на воля в страстта 

Да бъда аз птичка, която 

Полита към тебе в нощта. 

 

Не мога да чакам други сезони

В студеното няма как да летя

От изток слънцето рано

Мене посреща със сълзи обляно.

 

Ако някога си тръгнеш, ще съм ,,цяла,, 

А болката в мене заживяла

Ще пише с вик най-бурни стихове

За всички други ще съм няма. 

 

Как ли ще те пусна да си идеш?

Та аз със тебе съм се сляла

За безумната, неудържима сага

Не съществува тъй наречена Раздяла!

 

юни 2020 год. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....