14 июн. 2020 г., 00:33  

Приюти ме

1.7K 1 0

Приюти ме в нашето лято 

Да тичам на воля в страстта 

Да бъда аз птичка, която 

Полита към тебе в нощта. 

 

Не мога да чакам други сезони

В студеното няма как да летя

От изток слънцето рано

Мене посреща със сълзи обляно.

 

Ако някога си тръгнеш, ще съм ,,цяла,, 

А болката в мене заживяла

Ще пише с вик най-бурни стихове

За всички други ще съм няма. 

 

Как ли ще те пусна да си идеш?

Та аз със тебе съм се сляла

За безумната, неудържима сага

Не съществува тъй наречена Раздяла!

 

юни 2020 год. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...