14 июн. 2020 г., 00:33  

Приюти ме

1.7K 1 0

Приюти ме в нашето лято 

Да тичам на воля в страстта 

Да бъда аз птичка, която 

Полита към тебе в нощта. 

 

Не мога да чакам други сезони

В студеното няма как да летя

От изток слънцето рано

Мене посреща със сълзи обляно.

 

Ако някога си тръгнеш, ще съм ,,цяла,, 

А болката в мене заживяла

Ще пише с вик най-бурни стихове

За всички други ще съм няма. 

 

Как ли ще те пусна да си идеш?

Та аз със тебе съм се сляла

За безумната, неудържима сага

Не съществува тъй наречена Раздяла!

 

юни 2020 год. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...