14 июн. 2020 г., 00:33  

Приюти ме

1.7K 1 0

Приюти ме в нашето лято 

Да тичам на воля в страстта 

Да бъда аз птичка, която 

Полита към тебе в нощта. 

 

Не мога да чакам други сезони

В студеното няма как да летя

От изток слънцето рано

Мене посреща със сълзи обляно.

 

Ако някога си тръгнеш, ще съм ,,цяла,, 

А болката в мене заживяла

Ще пише с вик най-бурни стихове

За всички други ще съм няма. 

 

Как ли ще те пусна да си идеш?

Та аз със тебе съм се сляла

За безумната, неудържима сага

Не съществува тъй наречена Раздяла!

 

юни 2020 год. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...