Приютявам се в мълчанието си...

8 dic 2018, 22:46

Poesía » Verso libre

732 1 2

Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми...
Няма как да си върна началото...
при топлината на телата...
докрай изгребали луната...
По кожата ми се плъзгат
закъснели усещания...
Забързана като вятър болка
напомня за твоята близост...
и разпилява премълчаното...
Препълнено ми е с несбъдване.
Едно „обичам” става мишена.
Заключена в мълчание...

© Павлина Петрова

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pavli (Павлина Петрова)

2020-05-23T18:43:43+03:00

Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това. Трудно е докато преминеш в смирението на тишината.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-12-09T18:04:11+02:00

Усетих мълчанието ти.
Поздрав!