Приютявам се в мълчанието си...
Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми...
Няма как да си върна началото...
при топлината на телата...
докрай изгребали луната...
По кожата ми се плъзгат
закъснели усещания...
Забързана като вятър болка
напомня за твоята близост...
и разпилява премълчаното...
Препълнено ми е с несбъдване.
Едно „обичам” става мишена.
Заключена в мълчание...
© Павлина Петрова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
