Приютявам се в мълчанието си...

Dec 8, 2018, 10:46 PM

Poetry » Free verse

729 1 2

Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...
твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми...
Няма как да си върна началото...
при топлината на телата...
докрай изгребали луната...
По кожата ми се плъзгат
закъснели усещания...
Забързана като вятър болка
напомня за твоята близост...
и разпилява премълчаното...
Препълнено ми е с несбъдване.
Едно „обичам” става мишена.
Заключена в мълчание...

© Павлина Петрова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pavli (Павлина Петрова)

2020-05-23T18:43:43+03:00

Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това. Трудно е докато преминеш в смирението на тишината.
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-12-09T18:04:11+02:00

Усетих мълчанието ти.
Поздрав!