8.12.2018 г., 22:46

Приютявам се в мълчанието си...

965 1 2

 

Завръщам се в избягалите думи.
Ехо от спомен смущава тишината...
И дълбае в изтичащи сенки...

твоите очи... ръцете ти...
После се слива с вик на душата ми...

Няма как да си върна началото...
при топлината на телата...

докрай изгребали луната...
По кожата ми се плъзгат

закъснели усещания...
Забързана като вятър болка

напомня за твоята близост...
и разпилява премълчаното...

Препълнено ми е с несбъдване.
Едно „обичам” става мишена.

Заключена в мълчание...

                    © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....