Признание
Нощта, съм сигурен, е лош проводник
на любовни мисли и послания.
Усилията ми остават все безплодни.
Неизпратени са моите желания.
Нали знаеш, че нощем тебе сънувам,
че с луната правим си компания?
Докато тя звезите на небето рисува,
душата ми се бори с колебания,
дали омагьосан съм аз в заклинание
жаден от твоя дъх все да дишам.
Но неказано остана моето признание,
че стихове до пиянство за тебе все пиша.
© Християн Todos los derechos reservados
с обич, Християн. Много хубаво написан стих.