26.03.2008 г., 17:43

Признание

892 0 2

Признание

 

Нощта, съм сигурен, е лош проводник

на любовни мисли и послания.

Усилията ми остават все безплодни.

Неизпратени са моите желания.

 

Нали знаеш, че нощем тебе сънувам,

че с луната правим си компания?

Докато тя звезите на небето рисува,

душата ми се бори с колебания,

 

дали омагьосан съм аз в заклинание

жаден от твоя дъх все да дишам.

Но неказано остана моето признание,

че стихове до пиянство за тебе все пиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...