Признание
Нощта, съм сигурен, е лош проводник
на любовни мисли и послания.
Усилията ми остават все безплодни.
Неизпратени са моите желания.
Нали знаеш, че нощем тебе сънувам,
че с луната правим си компания?
Докато тя звезите на небето рисува,
душата ми се бори с колебания,
дали омагьосан съм аз в заклинание
жаден от твоя дъх все да дишам.
Но неказано остана моето признание,
че стихове до пиянство за тебе все пиша.
© Християн All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
