17 nov 2009, 0:45

Признание

742 0 0

 

 

 

Признание

 

 

 

Познаваш ли по-силна болка

от тази на сълзата, раздираща лицето

под маската на най-щастливия човек.

 

Признание за слабост, безутешност,

признание за бягството от любовта,

признание за пълна самота...

 

Познаваш ли писъка в нощта -

той тишината не докосва,

той проглушава само твоята душа.

 

Признание, че си безсилен миналото да върнеш,

и в бъдещето не можеш да продължиш,

а в този миг оставаш като в плен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...