Nov 17, 2009, 12:45 AM

Признание

  Poetry » Love
741 0 0

 

 

 

Признание

 

 

 

Познаваш ли по-силна болка

от тази на сълзата, раздираща лицето

под маската на най-щастливия човек.

 

Признание за слабост, безутешност,

признание за бягството от любовта,

признание за пълна самота...

 

Познаваш ли писъка в нощта -

той тишината не докосва,

той проглушава само твоята душа.

 

Признание, че си безсилен миналото да върнеш,

и в бъдещето не можеш да продължиш,

а в този миг оставаш като в плен...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...