17.11.2009 г., 0:45

Признание

737 0 0

 

 

 

Признание

 

 

 

Познаваш ли по-силна болка

от тази на сълзата, раздираща лицето

под маската на най-щастливия човек.

 

Признание за слабост, безутешност,

признание за бягството от любовта,

признание за пълна самота...

 

Познаваш ли писъка в нощта -

той тишината не докосва,

той проглушава само твоята душа.

 

Признание, че си безсилен миналото да върнеш,

и в бъдещето не можеш да продължиш,

а в този миг оставаш като в плен...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...