14 jun 2009, 20:03

Признание

1.6K 0 47

      Признание



"Сагапо!" - как да кажа, гъркиньо,

щом сърцето ми гневно мълчи.

Падат тъжно в кристалното вино

две маслини от твойте очи.


Уж е пълно със мебели нови,

а навява из стаите хлад.

Тук ще трябват въже и окови,

за да стана съпруг или брат.


Но не трябва за двама ни време,

пет торби морска сол да ядем,

щом у мене безхитростно дреме

друг човек, друг живот, друг ярем...


И когато към чашата с вино

аз протягам ръка с пъргав жест,

не очаквай напразно, гъркиньо,

да развържа езика си днес.


Стой така. И с очите, безгласно,

всички тайни със мен сподели.

Щом сърцето ми скоро угасне,

дай на куче по първи петли...



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...