Признание
Признание
"Сагапо!" - как да кажа, гъркиньо,
щом сърцето ми гневно мълчи.
Падат тъжно в кристалното вино
две маслини от твойте очи.
Уж е пълно със мебели нови,
а навява из стаите хлад.
Тук ще трябват въже и окови,
за да стана съпруг или брат.
Но не трябва за двама ни време,
пет торби морска сол да ядем,
щом у мене безхитростно дреме
друг човек, друг живот, друг ярем...
И когато към чашата с вино
аз протягам ръка с пъргав жест,
не очаквай напразно, гъркиньо,
да развържа езика си днес.
Стой така. И с очите, безгласно,
всички тайни със мен сподели.
Щом сърцето ми скоро угасне,
дай на куче по първи петли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
