Признание
Признание
"Сагапо!" - как да кажа, гъркиньо,
щом сърцето ми гневно мълчи.
Падат тъжно в кристалното вино
две маслини от твойте очи.
Уж е пълно със мебели нови,
а навява из стаите хлад.
Тук ще трябват въже и окови,
за да стана съпруг или брат.
Но не трябва за двама ни време,
пет торби морска сол да ядем,
щом у мене безхитростно дреме
друг човек, друг живот, друг ярем...
И когато към чашата с вино
аз протягам ръка с пъргав жест,
не очаквай напразно, гъркиньо,
да развържа езика си днес.
Стой така. И с очите, безгласно,
всички тайни със мен сподели.
Щом сърцето ми скоро угасне,
дай на куче по първи петли...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
