Признание
Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.
Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.
Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.
Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане
с надеждата, че любовта си ще забрави.
Дадох ти сърцето си, а ти дори и не разбра.
Може би парчетата оттук-оттам ще събера,
но по-скоро смъртта ще ме споходи, преди да ги сглобя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николинка Кирилова Todos los derechos reservados
