Jul 9, 2013, 9:15 PM

Признание 

  Poetry
880 0 1

Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.

Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.

Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.

Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане

с надеждата, че любовта си ще забрави.

Дадох ти сърцето си, а ти дори и не разбра.

Може би парчетата оттук-оттам ще събера,

но по-скоро смъртта ще ме споходи, преди да ги сглобя.

© Николинка Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??