Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.
Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.
Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.
Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане
с надеждата, че любовта си ще забрави.
Дадох ти сърцето си, а ти дори и не разбра.
Може би парчетата оттук-оттам ще събера,
но по-скоро смъртта ще ме споходи, преди да ги сглобя.
© Николинка Кирилова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
