sos317 (Николинка Кирилова)
26 11
9.07.2013 г., 21:15 ч.

Признание 

  Поезия
5.0 / 1
990 0 1
Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.
Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.
Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.
Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане
с надеждата, че любовта си ще забрави.
Дадох ти сърцето си, а ти дори и не разбра.
Може би парчетата оттук-оттам ще събера,
но по-скоро смъртта ще ме споходи, преди да ги сглобя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Кирилова Всички права запазени

Предложения
  • kalli (Даниела Паскова) "Мирише на звезди"
    "Мирише на звезди"
  • vega666 (Младен Мисана) Полет (на Й)
    Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • vega666 (Младен Мисана) Фееричен миг
    На Йо Ръката ти единствено ме води към купола на бледите звезди. Светът застива в кълбовидна маса, б...
  • nikikomedvenska (Ники Комедвенска) Убий простака с мълчание
    Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...

Още произведения »