Признание

9.07.2013 г., 21:15 ч.

Поезия

763 0 1

Виждам лицето ти, дори когато гледам в нечие чуждо.

Дадох ти сърцето си, мислейки, че от него нямам нужда.

Гледам в нейните очи и виждам ги кафяви.

Лошо е, когато човек сам срещу себе си застане

с надеждата, че любовта си ще забрави.

Дадох ти сърцето си, а ти дори и не разбра.

Може би парчетата оттук-оттам ще събера,

но по-скоро смъртта ще ме споходи, преди да ги сглобя.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.