15 ene 2012, 1:08

Признание

  Poesía
597 0 0

 

От огнен дух и дим чудесен,

към таз заблуда моят ум понесен,

сред тези тук, които не познавам,

но на които искам тайничко да подражавам.

Летят ли те, или пък аз съм още замразен,

оказал се все тъй дълбоко омърсен.

Без смисъл пия и безцелно ям.

За всичко твое съм отново ням.

Не виждам себе си със таз съдба,

ако не ми е отредила тебе тя.

В лазурните очи на срещнат непознат,

оглеждаш се и виждаш целия си свят.

Но питаш го дали и той познава

отдавна тъй наричаната незабрава.

А той пък чака някой друг такъв въпрос,

за да ти отговори толкоз ли е тоз

безумен, луд и неразбран,

че те държи във цялата ти свян.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сара Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...