От огнен дух и дим чудесен,

към таз заблуда моят ум понесен,

сред тези тук, които не познавам,

но на които искам тайничко да подражавам.

Летят ли те, или пък аз съм още замразен,

оказал се все тъй дълбоко омърсен.

Без смисъл пия и безцелно ям.

За всичко твое съм отново ням.

Не виждам себе си със таз съдба,

ако не ми е отредила тебе тя.

В лазурните очи на срещнат непознат,

оглеждаш се и виждаш целия си свят.

Но питаш го дали и той познава

отдавна тъй наричаната незабрава.

А той пък чака някой друг такъв въпрос,

за да ти отговори толкоз ли е тоз

безумен, луд и неразбран,

че те държи във цялата ти свян.