Jan 15, 2012, 1:08 AM

Признание

  Poetry
599 0 0

 

От огнен дух и дим чудесен,

към таз заблуда моят ум понесен,

сред тези тук, които не познавам,

но на които искам тайничко да подражавам.

Летят ли те, или пък аз съм още замразен,

оказал се все тъй дълбоко омърсен.

Без смисъл пия и безцелно ям.

За всичко твое съм отново ням.

Не виждам себе си със таз съдба,

ако не ми е отредила тебе тя.

В лазурните очи на срещнат непознат,

оглеждаш се и виждаш целия си свят.

Но питаш го дали и той познава

отдавна тъй наричаната незабрава.

А той пък чака някой друг такъв въпрос,

за да ти отговори толкоз ли е тоз

безумен, луд и неразбран,

че те държи във цялата ти свян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сара Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...